канцонети и коза ностра

без кипариси този път е тъжен

и криволичи

широколентовата магистрала е падащ цип

виждам мръсното бельо

на южна италия

африка се прозява към токчето на ботуша

пинии и пясък държат небето

сахара стои на пета разстояние

миризма на гранясало

и на празно

села пълни с козе сирене и маслини

смокини и чирози никнат по гръкляна на сушата

каменни къщи хладни като стар кладенец

сухо е виното

стяга гръбнака

пусти плажове

детски обувки  и ръждясали джанти

препъват се в тях ветровете

пейзажът е жълто-зелен зехтин

горчив е

и леко нагарча

 гайгеровият брояч на слънцето

търси сребърна вода да пречисти земята

прекрачвам най-вътрешното море

и чакам африка да ме набоде

като вуду кукла

на своето черно острие
  

Станислава Станоева

ноември в керамоти

върху белия самотен плаж нарисувах

път за себе си

към дълбините на това море

отровно

нереално синьо

разбъркано от пясък и от глина

вълните тичаха към мен

за да ме стигнат

пред мен бе тасос -

на педя растояние от погледа ми снежен

огромен тъмен призрак беше тялото му

протегнато

в сезона на удавниците

и аз бях ной

животно

рядък вид

дошъл да излекува всички рани

накрай света да се спася

да се спася

да се спася

от себе си

затуй

събрах във шепи

раковини

камъчета

бели миди

фотографирах този бряг безлюден

във тъмните си ириси

а фериботът ме погълна в своята утроба като кит

мен – йона на самотните пространства

Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"

площад вандом

бял до изтъняване

тих призрак

болен от булимия

и прекалено разточителство

               на плюш и хлорофил

под тентата на риц

почиват спомените за разкош

със който ме е страх да се размина

отблясъци от златни ланци и диамантени браслети

поршета

       бентлита

             и короновани особи

окръжността ти се втвърдява като стар калъп сапун

лакеите са стражи в тишината

блестят с опасен звън прозрачните им ръкавели

колоната е с дървено сърце

промушена през главната артерия на слънцето

стоя сама

и заедно с другите

това усещане ме уморява

че трябва да общувам с някого

че трябва да говоря

                да говоря

а искам да мълча

така ми се мълчи сега

че чувам

как сградите с небето разговарят

на непознат език

Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"

мумии

 

мълчим най-вече във следобедите

тогава въздухът е сребърен
и носи мирис на море
на млад рапан
на отлив
на сламени вдовици
и на гръмотевици

дори и кучетата млъкват
в това лениво междувремие

в мига преди да проговорим
една издайническа паяжина ще ни обвие -
мен и тебе -
додето заприличаме на мумии

така археолозите ще ни открият някога
и ще гадаят
по пръстените на телата
на колко сме години

Станислава Станоева

"Полет в камъка" 2003 
ИК "Марица"

Въпрос

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ако лявата ръка не знае
какво прави дясната
и всяка неделя идва есента,
а голямата стрелка се отклонява от времето
с подутите си крайници,
как ще обясня
на всички празни улици
и плешиви площади,
че държах сърцето ти
в дланите си.

 

Станислава Станоева

Ерес

Изрусялото тяло на август ме оребрява -
мен - лодка заседнала в края на лятото.

Небето с празни джобове си спомня за зимата
и разбърква крилата на птиците в ятото.

Прозрачна е жаждата.
На глътки разсипва
в чашата на сезоните пясък и водорасли.

Шамандурите - балони изпуснали детството,
охраняват отчаяно тъжните плажове.

Аз - слънчоглед с оранжеви ириси,
хващам пейзажа
и гледам подире ви липсващи облаци.

Сухи диви стърнища
рисуват графити за дъжд и носталгия.

След дълго потапяне водата е ерес.


Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"