Пол

Мъжете носят слънцето на раменете

в нетърпеливото си основание

                               да са невинни.

Крилата им са остри от пропадане.

С усмивка

          прогнозират

                        пладнето.

Безкрайно е търпението на ръцете

да изтъкат послания,

                           да бъдат нужни.

Те мълчаливо пускат

                     хвърчила по вятъра.

Очите им са сребърни по пълнолуние.

Като деца, порастващи през лятото,

с илюзията, че са ангели,

те искат

           дяволски да са обичани.

Мъжете -

        нежните ръце на камъка.  

Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"

Светият остров

Кипарисите,

пътят с острите треви -

жълти като броненосец.

В тихия следобед чувам -

Йоан приспива морските течения,

покръства времето.

Под каменните облаци

чайките разравят земята,

полагат яйцата си на топло.

Фарът прави крачка.

След дългия си сън мечтае

да се изтръгне

от корените на водата.

Станислава Станоева 

В огъня (на нестинарите от странджанското село Българи)

На пети пристъпва огънят.

По напукани от въглени пети.

И окръжността се пръсва като спазъм.

Болката лекува от смъртта.

Белите забрадки скриват

черните коси,

изгорели от босилек и дъбрава,

побелели от мъгли.

Тъпаните, гайдите проплакват

в тъмните от самота гори.

В сухото дере дере гласът на Странджа,

странна като необелен плод.

В ниското иконите танцуват.

Стъпват в жълтите искри.

И небето се самонаказва,

и небето се разтваря.

И валят звезди.

Станислава Станоева
Снимка: Георги Кожухаров  

мандала

през пролетта децата са послушни

и влажни ветрове

разпукват телата им

като гръбнак на костенурка

щастливите деца

растат през лятото

а дългите червени часове

отмерват приливи и отливи

на есен

детските коси порастват като корени

засяват дъждове

и жънат листопади

затворени

във хладната бутилка на снега

през зимата

децата остаряват

тогава времето си отмъщава

и преобръща дните

със скоростта на тъмнината

Станислава Станоева

* * * / Старите ергени

Старите ергени се прибират

в края на деня към свойте стаи.

Свети над косите олисели

слънцето – коляно на девойка.

Старите ергени в тъмнината

бавно своите вечери дъвчат.

Пари във очите късогледи

сърпът лунен – тяло на момиче.

Старите ергени лягат кротко

на бродирани калъфки. Не заспиват.

Шумоли в креватите им стари

дървоядът – шепотът на мама.

Станислава Станоева
"Полет в камъка"
ИК "Марица" 2002

духът на вещите

къде се скриват вещите

когато си отиваме

къде потъват

бръснарски ножчета

одеялото

с което се покриваме

кой взима

старите ни четки за зъби

капачките от бира

пропуканите сапунерки

с напукани пети

кой ги прибира

има ли срок

искам да видя техния бог

Станислава Станоева

"Полет в камъка"

ИК "Марица" 2002