Кипарисите,
пътят с острите треви -
жълти като броненосец.
В тихия следобед чувам -
Йоан приспива морските течения,
покръства времето.
Под каменните облаци
чайките разравят земята,
полагат яйцата си на топло.
Фарът прави крачка.
След дългия си сън мечтае
да се изтръгне
от корените на водата.
Станислава Станоева
Станислава Станоева
2 коментара:
Чета всичко Ваше.
А Вие като че ли четете в душата ми.
Тук се чувствам у дома.
Благодаря!
благодаря много, Блага! поздрави :)
Публикуване на коментар