Вече е късно да се съмняваме с черепи,
препълнени от думи и междуметия.
Тази неделя празнуваме недоверие,
по ангелски споделено зад очите на дните.
Слагаме пръст в собствените си рани,
а после жънем натежал от зърно апокалипсис.
Свършиха чудесата през светлата седмица.
След пролетта всички сезони са мъртви.
В празната сряда ще поседнем край пътя.
Ще гледаме към небето, пълно с богове от хартия.
А пророчествата ще остават след себе си диря,
от която мълчаливо се раждат лъжите.
Станислава Станоева
Няма коментари:
Публикуване на коментар