неделя, 3 април 2011 г.

Бавни булеварди


Разбягват се като на турско погребение
измислените градове, в които съществуваш.
Хартиените улици се сгъват по диагонал.
Рушат се къщите като прояден зъб, пропадат.

Най-трудно се обича през април.
Денят е слаб и уязвим от студовете.
Самоубийствени следобеди довършват
замлъкнали цигулкови концерти.

Тролеите са окуцели катафалки,
аквариум, заключен с белезници.
Превозват вкоченени манекени
по улици по-черни от кокичета.

Оранжев e дъждът от Север.
Изсипва вулканична пепел с дъх на огън.
На Изток земетръси и цунами
зареждат въздуха със радиация.

Събуждаш се. Не вярваш, че те има. 
По ъглите се крие зима.
Далечно радио сигнализира,
че пролетта е пълна с електричество.


Станислава Станоева 

1 коментар:

Marta каза...

Хууууубаво стихотворение. Бууулевард - винаги съм си падала по"у" то в тази дума;)

Април за бавно обичане. Така неприличен!:);)