ще кажа
на всички врагове и приятели
ще ме загръщат
восъчните години
с електрически прашни улици
“еффата”
за сбогом на всяка врата
на всяко сърце от захар
ще науча урока на вечността
в борбата
за зрелищата и хляба
не искам възкръсване като лазар
една пустиня вече ме търси
да пораснем заедно
да бъдем вода
в дългото сляпо безмълвие
с кислород по плиткото на кръвта
и озон по-бял от метафора
дъждът ме връща при глината
при пръстта
от която
ме създадоха
някога
Станислава Станоева
"Градове и други острови", 2009 г.
ИК "Жанет 45"
Няма коментари:
Публикуване на коментар