Преплувах
водите и стигнах до камъка.
Бях стрелец, после станах убиец.
Бях стрелец, после станах убиец.
Живях в
огледалото. Друга се върнах.
Все тъй
Сизиф е щастлив и абсурден.
Веднъж
пренощувах в гнездото на гарвани.
Станах
бяла. Светът - като орех.
Аз съм
последният Хамлет на времето.
Ти ще
свидетелстващ, бедни ми Йорик.
Станислава Станоева
3 коментара:
Прекрасни стихове! Докосват душата
Изключително чувствено изразяване имаш. Думите ти сякаш се врязват в мен и остават там. Невероятни стихове! Пожелавам още много муза за създаването на такива влизащи в сърцето и ума стихове!
благодаря, благодаря много :)
Публикуване на коментар