четвъртък, 9 февруари 2012 г.

в нейната стая


в нейната стая живее само тишината
времето се мести на скокове
по ъглите лежат минутите

тя обича мрака на следобед след буря
в който светът е електрически и измислен
часът между деня и мрака
този получас
е гнездото което тя обитава

и ляга в него
в своите години
затрупват я гласовете на минало бъдеще настояще
искам отвън навътре да стигна до истината
казва тя
и се прибира в своята стая

без спомени да живее
без спомени да си отива от другите
частици от тъмна материя
съм аз
сме всички

казва тя
и притваря вратата

зад чертата на този свят
да излети от перваза на своите страхове
да се засади като цвете в земята
да подслушам всички мисли на корена
казва тя
и затваря вратата

тя живее на ръба на вещите
и изгаря всички мостове след себе си
след мен и потоп от мълчание
казва тя
и заключва вратата


Станислава Станоева

4 коментара:

Екскурзии Скандинавия каза...

Страхотно пишеш! Тишината ме пропи докато чета, стиховете сякаш влезнаха в главата ми...

доставка на млечни продукти каза...

Невероятни стихотворения имаш, пишеш прекрасно, продължавай все така да даваш най-доброто от себе си :)

диабетични храни каза...

само как започва....."в нейната стая живее само тишината"....много е красиво и вдъхновяващо. Силни думи и картината е много подходяща.

Станислава Станоева каза...

благодаря много за тези хубави думи :)