сряда, 20 април 2011 г.

Керкира



















Да спиш в маслинови гори,
прастари като изчезнали цивилизации.

От синята безбрежност очите ти да не поискат
да виждат от другата страна на южните съзвездия.

Делфини да играят под терасата и да изчезват с подводните течения.

Да стъпваш върху бели камъчета
и дивите лимони да падат в градината ти вечер като едри метеори.

Да прободеш живота на острите кипариси и от раната да потече море.

Да кръстосваш тънки улици сред мъхести фасади,
окичени с пране и чесън.

Да скочиш в изумрудени заливи
и стадо кози да звънти като пчела зад слепоочията ти.

Да полежиш в изоставени лодки до старата крепост,
а часовниците на камбанарията в "Свети Спиридон"
да показват различни часове.

Да пиеш в плитки чашки горчив ликьор от малки портокалчета
и лавровите храсти вечер да слагат на главата ти венец.

Под зеления чадър на гигантски пинии
солта по тялото да се превръща на древен прах за статуи.

Един ден в края на зимата да си мислиш -
дали все още щастието е измамно...

А когато големият ферибот те пъхне в дълбокия си трюм
и те върне на континента,
вече да знаеш отговора.

И мисълта да те заболи от тази тъмнина.

Станислава Станоева 

събота, 16 април 2011 г.

тестамент

“талита куми”
ще кажа
на всички врагове и приятели

ще ме загръщат
восъчните години
с електрически прашни улици

“еффата”
за сбогом на всяка врата
на всяко сърце от захар

ще науча урока на вечността
в борбата
за зрелищата и хляба

не искам възкръсване като лазар
една пустиня вече ме търси
да пораснем заедно
да бъдем вода
в дългото сляпо безмълвие

с кислород по плиткото на кръвта
и озон по-бял от метафора
дъждът ме връща при глината
при пръстта
от която
ме създадоха
някога




Станислава Станоева
"Градове и други острови", 2009 г.
ИК "Жанет 45"
 

събота, 9 април 2011 г.

поведенчески модел



дървеното ми конче
което закараха в кланицата насила
виждах -
слънцето се процежда през щорите
на хотелски стаи
тогава

златната рибка
скована
в прозрачния блок на аквариума

градове
затворени в преспапиета
останали в друго лято
в други пространства

целувки от захар
завити на панделка

виждаш само в черно и бяло...

Бог -
най-добрият обущар -
скроява обувки
с които да прекосиш празнотата

всъщност
щастлив си
че още умееш да се завръщаш
при тези призраци

аз мога вече единствено
да заминавам


Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009 г.
ИК "Жанет 45" 

неделя, 3 април 2011 г.

Бавни булеварди


Разбягват се като на турско погребение
измислените градове, в които съществуваш.
Хартиените улици се сгъват по диагонал.
Рушат се къщите като прояден зъб, пропадат.

Най-трудно се обича през април.
Денят е слаб и уязвим от студовете.
Самоубийствени следобеди довършват
замлъкнали цигулкови концерти.

Тролеите са окуцели катафалки,
аквариум, заключен с белезници.
Превозват вкоченени манекени
по улици по-черни от кокичета.

Оранжев e дъждът от Север.
Изсипва вулканична пепел с дъх на огън.
На Изток земетръси и цунами
зареждат въздуха със радиация.

Събуждаш се. Не вярваш, че те има. 
По ъглите се крие зима.
Далечно радио сигнализира,
че пролетта е пълна с електричество.


Станислава Станоева