събота, 9 април 2011 г.

поведенчески модел



дървеното ми конче
което закараха в кланицата насила
виждах -
слънцето се процежда през щорите
на хотелски стаи
тогава

златната рибка
скована
в прозрачния блок на аквариума

градове
затворени в преспапиета
останали в друго лято
в други пространства

целувки от захар
завити на панделка

виждаш само в черно и бяло...

Бог -
най-добрият обущар -
скроява обувки
с които да прекосиш празнотата

всъщност
щастлив си
че още умееш да се завръщаш
при тези призраци

аз мога вече единствено
да заминавам


Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009 г.
ИК "Жанет 45" 

неделя, 3 април 2011 г.

Бавни булеварди


Разбягват се като на турско погребение
измислените градове, в които съществуваш.
Хартиените улици се сгъват по диагонал.
Рушат се къщите като прояден зъб, пропадат.

Най-трудно се обича през април.
Денят е слаб и уязвим от студовете.
Самоубийствени следобеди довършват
замлъкнали цигулкови концерти.

Тролеите са окуцели катафалки,
аквариум, заключен с белезници.
Превозват вкоченени манекени
по улици по-черни от кокичета.

Оранжев e дъждът от Север.
Изсипва вулканична пепел с дъх на огън.
На Изток земетръси и цунами
зареждат въздуха със радиация.

Събуждаш се. Не вярваш, че те има. 
По ъглите се крие зима.
Далечно радио сигнализира,
че пролетта е пълна с електричество.


Станислава Станоева 

събота, 26 март 2011 г.

път




цял живот дълбаеш в кухините на камъка
присяда в нозете ти дъжд
избелял от пътуване

в бурен одраскваш мечтите за заминаване
домът ти е планина
която изкачваш 

зелените дни се затварят във елипса
не познаваш смъртта
зад вратите на другите

и заспиваш
научил последната истина че животът
е нежно малко дърво
с обрулени ябълки


Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"

Буря



Ще завали.
Ще се изсипят сребърни монети.

Денят смалява тънките си рамене,
за да премине вятърът през нивите.

Започва да сивее краткото поле,
изгасват макове -
                     червени пеперуди.

Тръстиките полягат върху корен.
Тревите трудно си поемат въздух.

От планината слиза първият човек.
Подпира стадото по стръмните баири.
На раменете си той носи дъжд
                                         и облаци.
Косите му са пълни с мълнии.

Козите почерняват като въглен
и вятър влиза и излиза от джобовете му.

Във тишината
               зад хоризонта падат птици.
Удря гръм.

А всяка капка дъжд
ще носи спомен от потопа. 


Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009

ИК "Жанет 45"

неделя, 20 март 2011 г.

Суши по скалата на Рихтер / Sushi on the Richter Scale (Japan Earthquake & Tsunami)




Суши по скалата на Рихтер

Сайонара
ще кажа на разбърканите водни улици,
пълни с корабокруширали кораби и къщи,
които отплават без пътници на борда.
Само с телевизора, включен на брейкинг нюз,
с пералнята – малко цунами в големите вълни на океана,
с всички онези вещи, неподходящи за взимане при бягство...
Вълна след вълна
градовете стават нови венеции -
скръбни и скърцащи, с огън под ноктите.

Всички световни медии са изплезели езици от въодушевление.
Оттук нататък денонощието ще става все по-кратко.

Домо аригато гозаиматса, Япония сан,
че ни научи на достойно страдание.

В розовия цвят на вишните
едно земетресение разбужда пчелите.
Плуват автомобилите - причудливи яхти,
а слънцето е червено още преди да изгрее.

Станислава Станоева


Sushi on the Richter Scale

“Sayonara,”
I will tell the streets stirred up by water
full of wrecked ships and houses
that sail away without passengers on board
with only the TV tuned to breaking news,
with a whirring washer  – a small tsunami in the big ocean waves
with all those items unsuitable for lugging in the midst of an escape ...
Wave after a wave
The cities become new Venices -
Grieving and squeaking, fire under the nails.

All world media have protruded tongues with excitement.
Henceforth, the day will become shorter.

Domo arigato gozaimatsa, Japan san,
for teaching us how to suffer with dignity.

In the pink color of the cherries,
an earthquake rouses the bees.
The cars swim - whimsical yachts,
and the sun is red before it rises.

Stanislava Stanoeva

Translation from Bulgarian: Zoya Marincheva

събота, 12 март 2011 г.

Червенка





















Червените скали подпират прилива.

Една фрегата влезе в спалнята
и пусна котва до сърцето ми.

Морето се протегна в следобедния сън
и преобърна всички кораби.

Станислава Станоева