Керкира

Да спиш в маслинови гори,

прастари като изчезнали цивилизации.

От синята безбрежност очите ти да не поискат

да виждат от другата страна на южните съзвездия.

Делфини да играят под терасата и да изчезват с подводните течения.

Да стъпваш върху бели камъчета
и дивите лимони да падат в градината ти вечер като едри метеори.

Да прободеш живота на острите кипариси и от раната да потече море.

Да кръстосваш тънки улици сред мъхести фасади,
окичени с пране и чесън.

Да скочиш в изумрудени заливи
и стадо кози да звънти като пчела зад слепоочията ти.

Да полежиш в изоставени лодки до старата крепост,

а часовниците на камбанарията в "Свети Спиридон"
да показват различни часове.

Да пиеш в плитки чашки горчив ликьор от малки портокалчета

и лавровите храсти вечер да слагат на главата ти венец.

Под зеления чадър на гигантски пинии
солта по тялото да се превръща на древен прах за статуи.

Един ден в края на зимата да си мислиш -

дали все още щастието е измамно...

А когато големият ферибот те пъхне в дълбокия си трюм
и те върне на континента,

вече да знаеш отговора.

И мисълта да те заболи от тази тъмнина.

Станислава Станоева 

тестамент

“талита куми”
ще кажа
на всички врагове и приятели

ще ме загръщат
восъчните години
с електрически прашни улици

“еффата”
за сбогом на всяка врата
на всяко сърце от захар

ще науча урока на вечността
в борбата
за зрелищата и хляба

не искам възкръсване като лазар
една пустиня вече ме търси
да пораснем заедно
да бъдем вода
в дългото сляпо безмълвие

с кислород по плиткото на кръвта
и озон по-бял от метафора
дъждът ме връща при глината
при пръстта
от която
ме създадоха
някога



Станислава Станоева
"Градове и други острови", 2009 г.
ИК "Жанет 45"
 

поведенчески модел

дървеното ми конче

което закараха в кланицата насила

виждах -

слънцето се процежда през щорите

на хотелски стаи

тогава

златната рибка

скована

в прозрачния блок на аквариума

градове

затворени в преспапиета

останали в друго лято

в други пространства

целувки от захар

завити на панделка

виждаш само в черно и бяло...

Бог -

най-добрият обущар -

скроява обувки

с които да прекосиш празнотата

всъщност

щастлив си

че още умееш да се завръщаш

при тези призраци

аз мога вече единствено

да заминавам

Станислава Станоева

"Градове и други острови" 2009 г.

ИК "Жанет 45" 

Бавни булеварди

Разбягват се като на турско погребение

измислените градове, в които съществуваш.

Хартиените улици се сгъват по диагонал.

Рушат се къщите като прояден зъб, пропадат.

Най-трудно се обича през април.

Денят е слаб и уязвим от студовете.

Самоубийствени следобеди довършват

замлъкнали цигулкови концерти.

Тролеите са окуцели катафалки,

аквариум, заключен с белезници.

Превозват вкоченени манекени

по улици по-черни от кокичета.

Оранжев e дъждът от Север.

Изсипва вулканична пепел с дъх на огън.

На Изток земетръси и цунами

зареждат въздуха със радиация.

Събуждаш се. Не вярваш, че те има. 

По ъглите се крие зима.

Далечно радио сигнализира,

че пролетта е пълна с електричество.

Станислава Станоева 

път

цял живот дълбаеш в кухините на камъка

присяда в нозете ти дъжд

избелял от пътуване

в бурен одраскваш мечтите за заминаване

домът ти е планина

която изкачваш 

зелените дни се затварят във елипса

не познаваш смъртта

зад вратите на другите

и заспиваш

научил последната истина че животът

е нежно малко дърво

с обрулени ябълки

Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"

Буря

Ще завали.

Ще се изсипят сребърни монети.

Денят смалява тънките си рамене,

за да премине вятърът през нивите.

Започва да сивее краткото поле,

изгасват макове -

                     червени пеперуди.

Тръстиките полягат върху корен.

Тревите трудно си поемат въздух.

От планината слиза първият човек.

Подпира стадото по стръмните баири.

На раменете си той носи дъжд

                                         и облаци.

Косите му са пълни с мълнии.

Козите почерняват като въглен

и вятър влиза и излиза от джобовете му.

Във тишината

               зад хоризонта падат птици.

Удря гръм.

А всяка капка дъжд

ще носи спомен от потопа. 

Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"