Опушен грим,
шоколадчета върху сатенени възглавници...
Какво правиш тук с дългите си мигли,
с тесните си нокти,
стара червена шапчице,
надживяла всички вълци.
Краката ти се скъсяват със сантиметри,
защото лъжеш, лъжеш, лъжеш -
като поетите, които все си измислят бъдеще.
Кратките евфемизми да се залъгваш.
Кой днес сътворява събитие и издига в култ любовта.
Любовта, която умира винаги,
най-мръсната дума на този свят.
Златните рибки в аквариума
вече не изпълняват желания -
влияние,
тъпи играчки,
японско порно, рафинирано до сияние.
Водата има памет и минало,
викаме в нея глупости.
После повръщат реалност децата,
и остаряват като панелни блокове.
Харе Кришна, Аллах акбар,
амин, среден пръст и пръст при пръстта.
Всички все някога ще отидем
на дълго свиждане със смъртта.
Но днес,
как ще живеем днес,
спасени с кондоми и маски срещу радиация.
С тези протуберанси на лявото предсърдие -
девета степен по скалата на омразата.
Ядем новини, вечеряме прогноза за времето.
Нека мъртвите погребват своите мъртъвци.
Някои ходят дори в Швейцария
да се преселят в друг красив свят.
Изпивам тишината като бял абсент.
Зад прозренията няма спасение.
Отрязах с поглед
черната котка на ръба на шосето.
Не ми липсва никой.
Дори приятелите.
Дори другите...
Станислава Станоева
