елемент

морето е прибой от счупени мозайки лего
студено гробище на китове

лежа в хамака му и си припомням зимата
как остарях под хирургическия вятър
(видях смъртта в лицето на любими хора)
и как заплаках...

пронизват ме самум
пустиня
листо от палма

сушеното на вятъра пране докосва кипарисите

дали съм елемент от този свят
или това е моята илюзия
сънят
миражът...

това ли усвоих през краткото си съществуване -
комикси
вентрилокизъм
куклен театър

в прозявката на гларус долавям вик на динозавър

лежа на непознати плажове
и декорирам тялото си с камъни
измислям неизвестен пиърсинг
така разбирам думите на лятото

Станислава Станоева
"Полет в камъка", 2002 г.
ИК "Марица"

юда

да се качваш нагоре по своята стълба
ще ти чета приказки
ще те люлея в дланите си
ще ти дам моето детство на невротичните си очаквания
да получиш амнезия
да заспиш
да се събудиш истински

защото знам какво е

както си се запътил към своята гилотина
с очи през шпионката можеш да видиш -
светът продължава да съществува благодарение на теб
ако искаш нечий друг живот
ако искаш своя собствен живот
ако искаш дори живота ми
ще ти дам каквото желаеш

и трийсет сребърни луни изгряват

щом искаш да вървиш към своя прозорец
да се обадиш на себе си по телефона
какво усилие да разговаряш на банални теми
като божественост и грях
и да мълчиш защото този свят е предсказуем
а вината е медальон
прогарящ тунел през твойте гърди -
кръст от очи направен

Станислава Станоева

жребичко

накуцват къщите
катерят склона

подхлъзват се годините надолу
ловят ги светлите мъгли в прозрачните си мрежи

в хербария на времето с карфица ги забождам

снегът е тънка бяла риза
на девственица
в първа брачна нощ

пространството е дълго и достатъчно
очите ми на воля да поскитат
а аз
да пия с местните първак направо от казана
да се завия с черга изтъкана преди век
в един следобед точно преди зимата

със звън изгубват се стадата зад завоя

на колене застава слънцето и пада
в кесия кожена като петак
дрънчат оранжевите му рапири по стените и стоборите
огрява кривите комини със последни сили
премествам го на юг за да стопи леда в сърцето ми

а сянката му тръгва по баирите


Станислава Станоева

екстериори

пространства
празни
крачат

в трошливи сънища мълчи
часовник пясъчен

обръщането
е достатъчно да промени
онези точки в кратката ни памет
за хора и сезони отредени

и само времето е спомен
щом пясъкът
при себе си поиска
да се завърне
бряг да стане...

заключени
пространства
плачат

дали не са дочули
на кръглите вълни
смеха забравен

Станислава Станоева

щрих

отлетяха птиците
призори

остана без въздух небето

черният щъркел
заседна на хоризонта -
тъмен кораб на щастието

гледах
небето се ронеше като хляб
троха по троха заваляха първите капки

утре
е първият ден на снега
бял като другите щъркели

Станислава Станоева

bye-bye

защото животът между нас лежи като кукла
искам да изчертая окръжност
да се скрия в хралупа
извън него
искам да дишам
в далечна пустиня мечтая да тичам

като капка мляко потъвам във себе си
от твойте претенции

тежиш ми с всичките ревности
неуредици

няма те
няма ме
все тази история
под водата в аквариума
се гледаме

виждам
сълзите на стаята
чувам драскотините й
няколко паяка

върти се плоча издраскана
не ми се вечеря на масата

ставам и тръгвам
взимам паяка
рибката
вървя по булевардите
магистралите
автогарите
аерогарите

напускам живота ни
без заглавие

Станислава Станоева