юда

да се качваш нагоре по своята стълба
ще ти чета приказки
ще те люлея в дланите си
ще ти дам моето детство на невротичните си очаквания
да получиш амнезия
да заспиш
да се събудиш истински

защото знам какво е

както си се запътил към своята гилотина
с очи през шпионката можеш да видиш -
светът продължава да съществува благодарение на теб
ако искаш нечий друг живот
ако искаш своя собствен живот
ако искаш дори живота ми
ще ти дам каквото желаеш

и трийсет сребърни луни изгряват

щом искаш да вървиш към своя прозорец
да се обадиш на себе си по телефона
какво усилие да разговаряш на банални теми
като божественост и грях
и да мълчиш защото този свят е предсказуем
а вината е медальон
прогарящ тунел през твойте гърди -
кръст от очи направен

Станислава Станоева