пространства
празни
крачат
в трошливи сънища мълчи
часовник пясъчен
обръщането
е достатъчно да промени
онези точки в кратката ни памет
за хора и сезони отредени
и само времето е спомен
щом пясъкът
при себе си поиска
да се завърне
бряг да стане...
заключени
пространства
плачат
дали не са дочули
на кръглите вълни
смеха забравен
Станислава Станоева
Няма коментари:
Публикуване на коментар