
защото животът между нас лежи като кукла
искам да изчертая окръжност
да се скрия в хралупа
извън него
искам да дишам
в далечна пустиня мечтая да тичам
като капка мляко потъвам във себе си
от твойте претенции
тежиш ми с всичките ревности
неуредици
няма те
няма ме
все тази история
под водата в аквариума
се гледаме
виждам
сълзите на стаята
чувам драскотините й
няколко паяка
върти се плоча издраскана
не ми се вечеря на масата
ставам и тръгвам
взимам паяка
рибката
вървя по булевардите
магистралите
автогарите
аерогарите
напускам живота ни
без заглавие
Станислава Станоева
Няма коментари:
Публикуване на коментар