По улиците е канелено и пепелно.
Зад всеки праг мъдрува тишината.
Следобедът
е тесен за илюзии,
тъй както дълга е смъртта за живите.
Обръщат острия си ръб на север къщите.
Пропукват стаите от стъпките на паяци.
Във кратки сънища
ръзчупваш дните си на късове.
Чертаят прилепи пътеки за сбогуване.
Сънуваш, че не вярваш в Бог.
Не чакаш чудеса, а само грешки.
Съмняваш се в студа -
в бодливото му съществуване.
Животът е опашката на гущер.
Прокрадва се ухание на дъжд.
Водата се разпада на семафори,
на хиляди дъги, изпод които
предметите променят очертания.
Боде по гърлото на улиците прах.
Приспива всяка форма на движение.
Потъват в почвата тревите -
да почиват.
През иглени уши минават кучета.
Една мелодия пробива слънчевия сплит.
Камбаните на храма губят равновесие,
разрязват топлината като торта
и вечерта нахлува с вятъра...
Станислава Станоева
Няма коментари:
Публикуване на коментар