Бели от взиране, къщите се строяват
по посока на залива
и поглеждат към зимата.
Мъглата преграква и кляка по ниското,
зазидала залеза
в свойта утроба.
Мъждивото пладне е тъмно и лепкаво.
Чайките викат по вятъра -
като болни.
Тревите изсъхват от чакане и подострят
студа, който слиза по мъжки,
на части.
Вълните са остри,
пресяват морето.
Разсичат земята на пясъчни залци.
Премръзнали кораби закотвят телата си
в небе, натежало от меланхолия
и от облаци.
Станислава Станоева
Няма коментари:
Публикуване на коментар