годините
четат и разтълкуват свещените ти мисли
полягат върху тихи улици
по-тихи от потопи
светците носят нафора на дните
лекуват раните със сребърен йодит
без кръст са думите
след тях остават
парчета вятър
неподредени междуметия
солени пясъци
в които стъпките се заличават
обичаш наводнения
обичаш под вода да размишляваш
да вкорениш
единственото изречение което те притиска -
светът е сам и тъжен като риба -
самотно изречение без граница
Станислава Станоева
Няма коментари:
Публикуване на коментар