чертаеш по пясъка пътеки за никъде
преместваш предметите -
да различаваш сега от тогава
само камъкът може да мълчи без посока
и тишината да пуска
хвърчила от оризова хартия
частица от вятър раздвижва минутите
гласът на стените
се връща към себе си
събираш песъчинки -
да маркираш живота
и чуваш -
камъкът ти говори
Станислава Станоева
Няма коментари:
Публикуване на коментар