Миг,
преди нощта да пристигне,
ти си мое, море,
и тогава така те обичам.
Ритуално потъвам във вълните ти грапави
и стъклени приливи
ме приспиват.
Пропуквайки камъка израстват дърветата
под сухите пръсти на пясъка.
Следите на лодките са белези татуирани
върху хладната буза на лятото.
Достигам сърцето,
ожадняло от чакане.
Вятър
с вълноломи и шелфове
ме завива.
Бреговете са траектория на чуждо завръщане,
преди студът
да заговори с бели фрази.
Станислава Станоева
Няма коментари:
Публикуване на коментар