Изтръгва се от пясъчното си леговище брегът.
Облизва сухите си устни
и изчезва в пяната.
Оттук нататък ще тъгуват без убежище тревите.
Преди здрачаване небето става лилаво.
Бараките по плажа се разпадат в своите ръждиви дрехи.
Потъват в пясъка, за да векуват.
Излизат рибите по плитчините и издишват йод
през острите хриле на прилива.
Водата се отдръпва всеки път когато я докосвам,
скалите се изгърбват
в порестите си мембрани.
Затварям в каменно мълчание студа,
а вятърът го препарира между солените си страници.
Събира фасове морето.
Мълчи и пуши.
Пуши и протяга изтръпналите си ръце към хоризонта.
А после ляга и заспива.
Сънува зимата
и тишината вътре в нея.
Станислава Станоева
Няма коментари:
Публикуване на коментар