пътуваш към северния край на лятото
към снега
който скъсява разстоянията
когато си най-далече
твоят смях
най-детският смях на земята
се скрива зад всички ъгли на леда
на онова зъзнещо нежно палтенце
което изгуби
някога...
в дългата стая на детството
майсториш птици от хартия
прегъваш годините в удобни форми
а под тънкия гръбнак на мълчанието
един смях остарява
на ръба на зимата
Станислава Станоева
Няма коментари:
Публикуване на коментар